хлътнел

Речник на българския език

1. хлътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлътнел е производна форма на хлътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлътнел е производна форма на хлътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).