хлътва

Речник на българския език

1. хлътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хлътва е производна форма на хлътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хлътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хлътва е производна форма на хлътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хлътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хлътва е производна форма на хлътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).