хлъзвал

Речник на българския език

1. хлъзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлъзвал е производна форма на хлъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлъзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлъзвал е производна форма на хлъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хлъзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

хлъзвал е производна форма на хлъзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хлъзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлъзвал е производна форма на хлъзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).