хлипал

Речник на българския език

1. хлипал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлипал е производна форма на хлипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлипал е производна форма на хлипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хлипал — мин. деят. св. прич. м. р.

хлипал е производна форма на хлипам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хлипал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлипал е производна форма на хлипам (мин. деят. несв. прич. м. р.).