хленчил е

Речник на българския език

1. хленчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хленчил е е производна форма на хленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хленчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хленчил е е производна форма на хленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).