хленчели

Речник на българския език

1. хленчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хленчели е производна форма на хленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хленчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хленчели е производна форма на хленча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).