хленч

Речник на българския език

хленч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хлѐнчът, хлѐнча, мн. хлѐнчове, (два) хлѐнча, м. Хленчене.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хленч
непълен член хлен-ча
пълен член хлен-чът
мн.ч. хлен-чо-ве
членувано хлен-чо-ве-те
бройна форма хлен-ча
звателна форма