хладил

Речник на българския език

1. хладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хладил е производна форма на хладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хладил — мин. деят. св. прич. м. р.

хладил е производна форма на хладя (мин. деят. св. прич. м. р.).