хихикнете

Речник на българския език

1. хихикнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

хихикнете е производна форма на хихикна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хихикнете — повелително наклонение, мн. ч.

хихикнете е производна форма на хихикна (повелително наклонение, мн. ч.).