хихикахте

Речник на българския език

1. хихикахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хихикахте е производна форма на хихикам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хихикахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хихикахте е производна форма на хихикам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).