хитрувало

Речник на българския език

1. хитрувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хитрувало е производна форма на хитрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хитрувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хитрувало е производна форма на хитрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хитрувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хитрувало е производна форма на хитрувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хитрувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хитрувало е производна форма на хитрувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).