хиротонисало

Речник на българския език

1. хиротонисало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хиротонисало е производна форма на хиротонисам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хиротонисало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хиротонисало е производна форма на хиротонисам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хиротонисало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хиротонисало е производна форма на хиротонисам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хиротонисало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хиротонисало е производна форма на хиротонисам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).