хипертрофирал

Речник на българския език

1. хипертрофирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хипертрофирал е производна форма на хипертрофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хипертрофирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хипертрофирал е производна форма на хипертрофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хипертрофирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хипертрофирал е производна форма на хипертрофирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хипертрофирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хипертрофирал е производна форма на хипертрофирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).