хилядите

Речник на българския език

1. хилядите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

хилядите е производна форма на хилядя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хилядите — мн. ч., членувано

хилядите е производна форма на хиляда (мн. ч., членувано).