хилядило

Речник на българския език

1. хилядило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хилядило е производна форма на хилядя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хилядило — мин. деят. св. прич. ср. р.

хилядило е производна форма на хилядя (мин. деят. св. прич. ср. р.).