хилядил

Речник на българския език

1. хилядил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хилядил е производна форма на хилядя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хилядил — мин. деят. св. прич. м. р.

хилядил е производна форма на хилядя (мин. деят. св. прич. м. р.).