хилили

Речник на българския език

1. хилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хилили е производна форма на хиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хилили е производна форма на хиля се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).