хилила

Речник на българския език

1. хилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хилила е производна форма на хиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

хилила е производна форма на хиля се (мин. деят. св. прич. ж. р.).