хилел

Речник на българския език

1. хилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хилел е производна форма на хиля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хилел е производна форма на хиля се (мин. деят. несв. прич. м. р.).