хеджирахме

Речник на българския език

1. хеджирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

хеджирахме е производна форма на хеджирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. хеджирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

хеджирахме е производна форма на хеджирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).