хвърлил

Речник на българския език

1. хвърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хвърлил е производна форма на хвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хвърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

хвърлил е производна форма на хвърля (мин. деят. св. прич. м. р.).