хвърлели

Речник на българския език

1. хвърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хвърлели е производна форма на хвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хвърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хвърлели е производна форма на хвърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).