хвъргаха

Речник на българския език

1. хвъргаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хвъргаха е производна форма на хвъргам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хвъргаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

хвъргаха е производна форма на хвъргам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).