хвъргала

Речник на българския език

1. хвъргала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хвъргала е производна форма на хвъргам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хвъргала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хвъргала е производна форма на хвъргам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. хвъргала — мин. деят. св. прич. ж. р.

хвъргала е производна форма на хвъргам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. хвъргала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хвъргала е производна форма на хвъргам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).