хвръкнел

Речник на българския език

1. хвръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хвръкнел е производна форма на хвръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хвръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хвръкнел е производна форма на хвръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).