хвръкваха

Речник на българския език

1. хвръкваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хвръкваха е производна форма на хвръквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хвръкваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

хвръкваха е производна форма на хвръквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).