хвалил

Речник на българския език

1. хвалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хвалил е производна форма на хваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хвалил — мин. деят. св. прич. м. р.

хвалил е производна форма на хваля (мин. деят. св. прич. м. р.).