харчил е

Речник на българския език

1. харчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

харчил е е производна форма на харча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. харчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

харчил е е производна форма на харча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).