харчило

Речник на българския език

1. харчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

харчило е производна форма на харча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. харчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

харчило е производна форма на харча (мин. деят. св. прич. ср. р.).