харчил

Речник на българския език

1. харчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

харчил е производна форма на харча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. харчил — мин. деят. св. прич. м. р.

харчил е производна форма на харча (мин. деят. св. прич. м. р.).