харчил
1.
харчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
харчил
е производна форма
на харча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
харчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
харчил
е производна форма
на харча (мин. деят. св. прич. м. р.).