харчело

Речник на българския език

1. харчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

харчело е производна форма на харча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. харчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

харчело е производна форма на харча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).