харчел

Речник на българския език

1. харчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

харчел е производна форма на харча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. харчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

харчел е производна форма на харча (мин. деят. несв. прич. м. р.).