хармонизирал

Речник на българския език

1. хармонизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хармонизирал е производна форма на хармонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хармонизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хармонизирал е производна форма на хармонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хармонизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хармонизирал е производна форма на хармонизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хармонизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хармонизирал е производна форма на хармонизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).