хариза

Речник на българския език

1. хариза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хариза е производна форма на харижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. хариза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хариза е производна форма на харижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).