хапете

Речник на българския език

1. хапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

хапете е производна форма на хапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хапете — повелително наклонение, мн. ч.

хапете е производна форма на хапя (повелително наклонение, мн. ч.).