хапели

Речник на българския език

1. хапели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хапели е производна форма на хапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хапели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хапели е производна форма на хапя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).