хамалували

Речник на българския език

1. хамалували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хамалували е производна форма на хамалувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хамалували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хамалували е производна форма на хамалувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. хамалували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хамалували е производна форма на хамалувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. хамалували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хамалували е производна форма на хамалувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).