халюцинирал

Речник на българския език

1. халюцинирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

халюцинирал е производна форма на халюцинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. халюцинирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

халюцинирал е производна форма на халюцинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. халюцинирал — мин. деят. св. прич. м. р.

халюцинирал е производна форма на халюцинирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. халюцинирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

халюцинирал е производна форма на халюцинирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).