хаквахте

Речник на българския език

1. хаквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хаквахте е производна форма на хаквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хаквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хаквахте е производна форма на хаквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).