хазайничило е

Речник на българския език

1. хазайничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хазайничило е е производна форма на хазайнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хазайничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хазайничило е е производна форма на хазайнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).