хазайничило

Речник на българския език

1. хазайничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хазайничило е производна форма на хазайнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хазайничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

хазайничило е производна форма на хазайнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).