хабяла

Речник на българския език

1. хабяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хабяла е производна форма на хабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хабяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хабяла е производна форма на хабя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).