хабил е

Речник на българския език

1. хабил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хабил е е производна форма на хабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хабил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хабил е е производна форма на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).