хабилитирах

Речник на българския език

1. хабилитирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

хабилитирах е производна форма на хабилитирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. хабилитирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

хабилитирах е производна форма на хабилитирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).