хабилитирало

Речник на българския език

1. хабилитирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хабилитирало е производна форма на хабилитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хабилитирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хабилитирало е производна форма на хабилитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хабилитирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хабилитирало е производна форма на хабилитирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хабилитирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хабилитирало е производна форма на хабилитирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).