хабилитирал

Речник на българския език

1. хабилитирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хабилитирал е производна форма на хабилитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хабилитирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хабилитирал е производна форма на хабилитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хабилитирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хабилитирал е производна форма на хабилитирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хабилитирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хабилитирал е производна форма на хабилитирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).