хабили

Речник на българския език

1. хабили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хабили е производна форма на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хабили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хабили е производна форма на хабя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).