хабила

Речник на българския език

1. хабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хабила е производна форма на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

хабила е производна форма на хабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).