хабил

Речник на българския език

1. хабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хабил е производна форма на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хабил — мин. деят. св. прич. м. р.

хабил е производна форма на хабя (мин. деят. св. прич. м. р.).