хаби

Речник на българския език

1. хаби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хаби е производна форма на хабя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хаби е производна форма на хабя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хаби е производна форма на хабя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. хаби — повелително наклонение, ед. ч.

хаби е производна форма на хабя (повелително наклонение, ед. ч.).